Христо Мутафчиев: Оптимизмът дразни, защото хората обичат да потъват в самосъжаление
През тази седмица Христо Мутафчиев стана на 49 години. По думите му това е „ прелестна възраст “. „ Нали споделят, че към 50 стартира същинският живот. Мен какъв същински живот ме чака! “, сподели той пред БТВ.
Актьорът признава, че обича живота и не е спирал да живее. „ Дали съм на 49, на 39 или 19, за мен това е прелестно време да пребивавам. Просто съм оптимист, това желая да кажа в умозаключение “, което е хубаво, „ стига да не тормозиш околните и приятелите си с оптимизма си “, споделя той. Оптимизмът нервира, тъй като хората обичат да потъват в самосъжаление, в ленност, в своите проблемчета, битовизми. Когато някой се опита да ги изкара, те виждат в това експанзия “.
Христо Мутафчиев е порядъчен, безрезервен, надарен, осезателен и рядко срещан дебелоглав. Преди време личната му брачна половинка го назова „ индивидът с противната жизненост “. Бодрост, която задължава останалите да се ухилен, даже когато никак не им е до усмивки.
Той е образец, че възкресението е допустимо тук, на земята, стига да имаш смелостта да шамаросаш болката и самосъжалението и да продължиш напред.
Кръстен съм на дядо си Христо и има нещо неизмеримо в това име, неслучайно съм жив, споделя артистът.
„ Не ми харесва положението на самосъжалението и положението, в което някой те съжалява, не обичам да ме съжаляват, даже се нервирам и съм стигал до пердах “, признава Мутафчиев.
Запитан какво е най-лошото, което е правил за 49-те си години, той дава отговор с усмивка: „ Че един път съм умирал “. Признава, че помни всичко от момента на удара до качването му в самолета. Ако можеше да преживее още един път някой ден, то би избрал тъкмо този, с цел да може да го промени. Основната причина, с цел да имам тези провали, е, че не започнах дейности, че да ме намерят незабавно, „ а се занимавах с купчина нелепости, най-после ми писна, легнах и заспах. Беше 1 ч. през нощта, а ме откриха сутринта в 9 ч. Тези осем часа са съдбовни за човек в такова положение – признава Мутафчиев. – Бих трансформирал тези осем часа “.
А всички „ нелепости “ направил поради актьорското его.
Днес благодари за „ всеки нов откраднат ден от този живот “, въпреки да не го е боязън от гибелта и да я намира скучна.
Мутафчиев е приключил дърводелство, шест години е играл професионално футбол в „ Торпедо – Карлово “, а други шест съществено е упражнявал плуване.
Актьорът признава, че обича живота и не е спирал да живее. „ Дали съм на 49, на 39 или 19, за мен това е прелестно време да пребивавам. Просто съм оптимист, това желая да кажа в умозаключение “, което е хубаво, „ стига да не тормозиш околните и приятелите си с оптимизма си “, споделя той. Оптимизмът нервира, тъй като хората обичат да потъват в самосъжаление, в ленност, в своите проблемчета, битовизми. Когато някой се опита да ги изкара, те виждат в това експанзия “.
Христо Мутафчиев е порядъчен, безрезервен, надарен, осезателен и рядко срещан дебелоглав. Преди време личната му брачна половинка го назова „ индивидът с противната жизненост “. Бодрост, която задължава останалите да се ухилен, даже когато никак не им е до усмивки.
Той е образец, че възкресението е допустимо тук, на земята, стига да имаш смелостта да шамаросаш болката и самосъжалението и да продължиш напред.
Кръстен съм на дядо си Христо и има нещо неизмеримо в това име, неслучайно съм жив, споделя артистът.
„ Не ми харесва положението на самосъжалението и положението, в което някой те съжалява, не обичам да ме съжаляват, даже се нервирам и съм стигал до пердах “, признава Мутафчиев.
Запитан какво е най-лошото, което е правил за 49-те си години, той дава отговор с усмивка: „ Че един път съм умирал “. Признава, че помни всичко от момента на удара до качването му в самолета. Ако можеше да преживее още един път някой ден, то би избрал тъкмо този, с цел да може да го промени. Основната причина, с цел да имам тези провали, е, че не започнах дейности, че да ме намерят незабавно, „ а се занимавах с купчина нелепости, най-после ми писна, легнах и заспах. Беше 1 ч. през нощта, а ме откриха сутринта в 9 ч. Тези осем часа са съдбовни за човек в такова положение – признава Мутафчиев. – Бих трансформирал тези осем часа “.
А всички „ нелепости “ направил поради актьорското его.
Днес благодари за „ всеки нов откраднат ден от този живот “, въпреки да не го е боязън от гибелта и да я намира скучна.
Мутафчиев е приключил дърводелство, шест години е играл професионално футбол в „ Торпедо – Карлово “, а други шест съществено е упражнявал плуване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ